Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. вълше`бници, +ж. Жена вълшебник.
Под нейното обаяние Вазов написва поетичните творби: "Трендафилите“, "Пианото звучеше“, "Щастието“, "Жена, вълшебница, богиня“, "С мечти и блянове крилати“ и ги включва в най-силната си по художествено внушение сбирка "Люлека ми замириса“? Източник: интернет
В ранните произведения Моргана е представена просто като вълшебница, магьосница, но в по-късната средновековна литература тя се превръща в по-голямата сестра на Артур. Източник: интернет
Дороти е посъветвана от Добрата вълшебница от север да тръгне по пътя на жълтите павета, за да отиде в Смарагдовия град при вълшебника от Оз, който може да знае как Дороти да се върне обратно в Канзас. Източник: интернет
Сред по-известните ѝ роли като балерина са Циганката („Болеро“), Канделас („Любовта вълшебница“), Воденичарката („Тривърхата шапка“) и други. Източник: интернет
witch