Съществително име - ед. ч.
+мн. върха`ри, (два) върха`ра, +м.
#1 Обикн. +мн. Върхът на дървото.
#2 Само +ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на растението и затова по-некачествени, като цяло.
За него ни напомня с края си един Алеков фейлетон: “Пусти върхар!” Източник: интернет
top