вършитба
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ж., само +ед.
#1 Вършеене.
#2 Времето, периодът, когато се вършее. _По вършитба._
+прил. [[върши`тбен]], върши`тбена, върши`тбено, +мн. върши`тбени.
Синоними
Производни думи
Примери
Башибозуците успяват на две места да запалят приготвените за вършитба копни с житни снопи.
Кооперираното селско стопанство в България прилага технологията на жътва и вършитба с комбайни в началото на 1950-те години, а от 1955 година се внасят и използват прикачни комбайни съветско производство, теглени от верижни трактори.
Освен това на приземния етаж са изложени селскостопански сачива – за сеитба, жътва, вършитба, оборудване за правене на хляб – мелнични камъни, нощви и т.н., пчеларски уреди, дърводелски инструменти.
По-късно в селото започва вършитба с вършачка, задвижвана с парна машина, собственост на Генчо Дончев от с. Стежерово.
Друга легенда свързана с мегалитното светилище е за наличието на голям харман, който е бил постлан с бакърена плоча и че тук по девет коня са били впрягани по време на вършитба.
Името му идва от „диканя“ (тур.diken) – земеделско съоръжение за вършитба.
Превод на английски език
threshing