вавилонците
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от вавилонец
Примери
Вавилонците са знаели за теоремата на Питагор векове преди Питагор да се роди.
Dancy 1972, 199. Творбата е написана със сериозна практическа цел: да нареди на евреите да не се покланят на боговете на вавилонците, а да се покланят само на Господ.
Вавилон става една от царските резиденции, вавилонците продължават да заемат преобладаващо положение в държавния апарат, а жречеството получава възможност да възроди древните култове, които Кир всячески покровителства.
Асирийският монарх изпраща послание до вавилонците, в което ги призовава да се разграничат от Шамаш-шум-укин, който е назован като лъжец и самозванец („мой не-брат“ и „враждебен на мен брат“).
Вероятно те стават известни за израилтяните благодарение на контактите им с вавилонците.
Войската на фараона търпи поражение срещу вавилонците, докато египетската флота побеждава тази на финикийците и кипърците, които били принудени временно да минат на страната на Вавилон.