възбуждам

Глагол, тип 186, несвършен вид, възбудя-свършен вид

Значение

възбу`ждаш, +несв. и [[възбу`дя]], +св.
#1 +Кого, какво. Предизвиквам възбуда. _Мисълта, че утре заран вече ще бъде на път, силно го възбуждаше._
#2 _Какво_, _у кого._ Ставам причина да се породи усещане, емоция, действие. _Успя ли да възбудиш поне малко интерес у момчето? Това ще възбуди много недоволства._
#3 +Кого. Предизвиквам полова страст. _Дори гласът_ _и`_ _ме възбужда._
__възбуждам се/възбудя се. 1.__ — Изпадам в състояние на възбуда.
#2 Възниквам, появявам се отново. _Болките му се възбудиха._
#3 Почвам да изпитвам полова страст.