Глагол, тип, свършен
възхити`ш, +мин. св. възхити`х, +мин. прич. възхити`л, +св. — +вж. [[възхищавам]].
Длъжен съм да се възхитя от подобно поведение, защото аз самият не съм способен да го направя. Източник: интернет
admiration