Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от важнича
Истински почтеният човек не важничи с нищо. Франсоа дьо Ларошфуко
Известен е спорът му с Кинам – един пленен от него византийски военачалник, който се опитал да важничи, че видите ли, те имат вярна представа за Бога, а българите били езичници. Източник: интернет
Той първо да научи българската граматика и после да важничи тук. Източник: интернет