важничи
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от важнича
Анаграми
Примери
Истински почтеният човек не важничи с нищо.
Известен е спорът му с Кинам – един пленен от него византийски военачалник, който се опитал да важничи, че видите ли, те имат вярна представа за Бога, а българите били езичници.
Той първо да научи българската граматика и после да важничи тук.