възхвалата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от възхвала
Примери
Честта на една страна зависи много повече от премахването на нейните недостатъци, отколкото от възхвалата на нейните достойнства.
Всичко това бе в отговор на решение на бивш представител на международната общност да криминализира отричането на геноцид и възхвалата на военни престъпления.
И досега не чух поне едно убедително изявление, защо възхвалата на масовите убийци болшевишки се ползва с предимство пред германските национал-социалисти?
Кой знае защо на литератори и даскали по хранителна химия е било възложена възхвалата на тази теория?
В поемата е застъпена идеята за парадоксалното във воденето на войната: незнанието за смисъла и позлата от нея и едновременно с това възхвалата и гордостта, с която бива възприемана.
Като част от това е възхвалата на природата и очарованието към далечното минало.