Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
възкачи`ш, +мин. св. възкачи`х, +мин. прич. възкачи`л, +св. — +вж. [[възкачвам]].
Може би тази омраза към тях ме накара да ги обикна до степен, че пожелах да съм на тяхното място и от тази дистанция, след толкова години, осъзнавам, че всичките ми борби против тях са били само скрит копнеж да се възкача на трона. Източник: интернет
Случва се да реши да ги затрудни, като ги възкача или пък ляга върху гърбовете на няколко "състезателя". Източник: интернет
През есента на 1740 г., малко след като Фридрих се възкача на трона, кралят го изпраща на друго учебно пътуване. Източник: интернет
climb