възкача
Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
Значение
възкачи`ш, +мин. св. възкачи`х, +мин. прич. възкачи`л, +св. — +вж. [[възкачвам]].
Синоними
Производни думи
Примери
Може би тази омраза към тях ме накара да ги обикна до степен, че пожелах да съм на тяхното място и от тази дистанция, след толкова години, осъзнавам, че всичките ми борби против тях са били само скрит копнеж да се възкача на трона.
Случва се да реши да ги затрудни, като ги възкача или пък ляга върху гърбовете на няколко "състезателя".
През есента на 1740 г., малко след като Фридрих се възкача на трона, кралят го изпраща на друго учебно пътуване.
Превод на английски език
climb