възклицава
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от възклицавам
Анаграми
Примери
Кой взе на работа Бетина Жотева", възклицава "Стандарт".
Вестник "Култура", брой 6, 15 февруари 2002 г. Литовският ми приятел Роландас Растаускас разглежда албума "Любовни рисунки" на Петринел Гочев и възклицава: "Какво щастие е, че още правите фигуративно изкуство."
Всичко това е изобразено от мюсюлмански съвременник, който възмутено възклицава, че толкова велика „сделка е направена и свършена за по-малко време, отколкото е щяло да бъде отнето за продажбата на магаре“.
В този случай, след като всеки присъстващ се е изказал по темата, тамада вдига своята чаша и възклицава „Боло мде!“