Глагол - сег. вр., 1 л., мн. ч.
Думата е производна от възмутя
И докато можем да подминем това полицейско престараване със снизхождение, няма как искрено да не се възмутим от други едни действия на така наречените органи на реда. Източник: интернет
Умствено недоразвито ли е било момичето, още не е била достатъчно житейски зряла да пресича сама ли, кажете си без недомлъвки, ние, дето не я познаваме, не можем нито да се ориентираме, нито да се възмутим. Източник: интернет