Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
възпи`таш, +св. — +вж. [[възпитавам]].
Но аз съумях да я възпитам както заслужава, а не да я оставя да се фръцка пред обективите като тая и да плещи глупостите си пред целия свят. Източник: интернет
Затова съм благодарен на Капитал - искрено го казвам, - че тогава отключи това усещане у мен и ми помогна да го възпитам. Източник: интернет
Подхождала съм към тях като към човеци, за да ги възпитам да бъдат добри хора. Източник: интернет
Смятам, че ролята ми като родител е да възпитам добри, умни, мислещи и работливи хора. Източник: интернет
bring up