Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
възпротиви`ш се, +мин. св. възпротиви`х се, +мин. прич. възпротиви`л се, +св. — +вж. [[възпротивявам се]].
Всеки министър има вече поглед върху своята област и когато се предлага съответната смяна, аз нямам никакво основание да се възпротивя. Източник: интернет
resisted