възцаряването
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от възцаряване
Примери
Вероятно първоначално скромните размери, предвидени не за наследник на трона, са били увеличени с възцаряването му.
Впоследствие, макар и принудена да се замонаши под името Макария, тя все пак успява да се порадва на възцаряването на сина ѝ на византийския престол през 1390 г. Йоан VII се задържа на престола само няколко месеца.
В разрез със съществувалата дотогава традиция при възцаряването на новия султан да се убиват неговите братя, за да се предотвратят бъдещи претенции за трона и размирици, Ахмед решава да пощади живота на умствено изостаналия си брат Мустафа.
Веднага след възцаряването си Телец събира войска и опустошава пограничните византийски области.
Една година след възцаряването на Александър II клановете Макуилям и Макхетс – заклети врагове на шотландската корона, вдигат бунт срещу краля, но верните на короната сили бързо потушават въстанието.
Виж ако беше намекнал за БГ след възцаряването на "демокрацията" щеше да си непоклатим.