Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от възвишавам
Похвалата към недойстойния не възвишава хвàления, а унижава хвалителя. Пьотр Вяземски
Любовта възвишава великите души. Фридрих Шилер
Успехът възвишава дори малките по природа характери. Плутарх
Всички ще умрем. Студът ще убие тази зеленина, земята ще погълне тези очи, времето ще се превърне в прах от кости. Само любов ще остане. Само любовта възвишава плътта. Жак Шесекс
Отговорността почти винаги възвишава човека. Стефан Цвайг
Характерно за него е, че се възвишава значително над всичко в близката околност. Източник: интернет