възвисява
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от възвисявам
Примери
Има нещо в смирението, което странно възвисява сърцето.
Олимпизъм... възвисява и съчетава в балансирано цяло качествата на тялото, ума и волята.
Именно достойнството възвисява най-много човека, то придава на неговата дейност и на всичките му стремежи най-висше благородство...
Любовта смирява гордите сърца, учи високомерните на снизхождение, но главното и качество е, че всичко възвисява и облагородява.
Нищо не възвисява ума така, както изправената глава.
Времето възвисява всеки, който е достоен за това.