Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
+мн. венче`та, +ср.
#1 Малък венец (в 1 знач.).
#2 Булчински накит от изкуствени бели цветя.
#3 Приспособление във форма на дъга за придържане на косата в определено положение и за украса, изработено от плат, пластмаса и под.; диадема.
#4 +Спец. В ботаниката — вътрешната част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца.
В други райони на страната обичая се провежда с венчета от върба, като всяка мома е оплита предварително свое венче. Източник: интернет
Сплита се венче от осветената в църквата върба и то се окичва на портата. Източник: интернет
Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Източник: интернет
Годеникът Мильо беше издокаран с черно кожено яке, синя риза и тъмни панталони, а Пепа - с малка бяла рокля, късо кожухче, венче на главата и тропаше хоро по чехли с мъниста. Източник: интернет
Когато листенцата на околоцветника са сравнително еднородни и не се обособяват в отделна чашка и венче той се нарича прост. Източник: интернет
Набелязаният за Трифон зарязал лозата, направил венче, с бъклица с вино почерпил присъстващите. Източник: интернет
corolla