Съществително име - ед. ч.
+мн. вероотстъ`пници, +м. +Пренебр. Лице, което се отказва от религията си.
Ако това е вероотстъпничество на неколцина, ще е лесно да бъдат наказани виновните, без да бъде ликвидиран целият Орден; а ако целият Орден е вероотстъпник, както твърдят обвиненията, не може да бъде избегнато осъждането му като такъв. Източник: интернет
В декларацията пред НС изрично обяснихме, че г-н Цветанов е казал, че на наше събиране сме нарекли кандидата за кмет на ГЕРБ "вероотстъпник". Източник: интернет
apostate