Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. веста`лки, +ж. _Истор._ Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.
Появила се възрастна жена, последната весталка, която започнала да укорява Серена и стоварила върху нея цялата сила на закона, поради нейния акт на неуважение. Източник: интернет
Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието – това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята. Източник: интернет
vestal