вестител
Съществително име - ед. ч.
Значение
вести`телят, вести`теля, +мн. вести`тели, +м. Човек, който носи и огласява вест; вестоносец.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавраил като вестител в контекста на идеята за теократична държава.
Руиц ще бъде Любомир Тодоров, в образа на Стария циганин влиза Николай Николов, Вестител ще бъде Милен Динолов.
Беатриче е изобразена седнала, в полусън, приличащ на смърт, докато птицата, вестител на Смъртта слага в дланта ѝ цветче от мак.
В далечните времена прашен вестител е дотичал с вестта за победата над персите, след което е издъхнал от умора.
Като вестител на Бога, пророкът получава заповеди, пророчества и откровения от Бога.
Да не забравяме, че апостолът е вестител, посредник между някаква съдбовна небесна истина и общността, която се нуждае от спасение.
Превод на английски език
messenger