Съществително име - ед. ч.
вести`телят, вести`теля, +мн. вести`тели, +м. Човек, който носи и огласява вест; вестоносец.
Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавраил като вестител в контекста на идеята за теократична държава. Източник: интернет
Руиц ще бъде Любомир Тодоров, в образа на Стария циганин влиза Николай Николов, Вестител ще бъде Милен Динолов. Източник: интернет
Беатриче е изобразена седнала, в полусън, приличащ на смърт, докато птицата, вестител на Смъртта слага в дланта ѝ цветче от мак. Източник: интернет
В далечните времена прашен вестител е дотичал с вестта за победата над персите, след което е издъхнал от умора. Източник: интернет
Като вестител на Бога, пророкът получава заповеди, пророчества и откровения от Бога. Източник: интернет
Да не забравяме, че апостолът е вестител, посредник между някаква съдбовна небесна истина и общността, която се нуждае от спасение. Източник: интернет
messenger