Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
вестника`рят, вестника`ря, +мн. вестника`ри, +м.
#1 Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.
#2 +Разг. Издател и/или собственик на вестник.
#3 +Остар. Вестникопродавец.
+същ. +умал. [[вестника`рче]], +мн. вестника`рчета, +ср. (в 3 знач.).
+прил. [[вестника`рски]], вестника`рска, вестника`рско, +мн. вестника`рски. _Вестникарски език._
Големият възрожденски поет е също и преводач и даровит публицист, автор на повече от 50 книги, борец за църковна независимост, участник в борбите за първата българска конституция, министър, издател, вестникар. Източник: интернет
Вестник "Култура", брой 46, 19 ноември 1999 г. Да поканиш вестникар Най-голямата опасност за радиото е не толкова в конкуренцията с останалите медии, колкото в превръщането му в член от семейството. Източник: интернет
Европейските грехове на IntelГосподин шоубизнес става вестникар Жасмина Мирчева: Продажбата на лекарства с рецепта ще бъде облекчена Едно биокафе с биосметана, моля! Източник: интернет
Име на един скромен и всеотдаен печатар и известен книгоиздател, вестникар и народен деец, беззаветен родолюбец и патриот. Източник: интернет
И аз не страдам от излишни положителни сантименти към тази госпожа, но да се криеш зад истината с вече втръсващите журналистически мантри е далеч от съставеното ми мнение за теб като задълбочен анализатор и честен пред читателите си вестникар. Източник: интернет
От втория брой редактор е видният вестникар Коста Шахов. Източник: интернет
newsman