Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от викарий
В началото на 1247 г. Фридрих успокоява обстановката в Италия, като назначава доверени хора, роднини и приятели като викарии на различни области. Източник: интернет
Най-често такива функции изпълняват помощник епископът, генералният викарии на епархията или някой от ординариите на съседните епархии. Източник: интернет
По-късно двамата курфюрсти се споразумяват да действат съвместно като викарии, но Райхстагът отхвърля споразумението. Източник: интернет
Обикновено викариите секат Vikariatsmünzen (букв. от немски „Монети на викариата“) – монети, отбелязващи престоя им като имперски викарии. Източник: интернет
От 1931 година титлата Стобийски се дава редовно на български епископи, секретари на Синода в София или викарии на различни митрополии. Източник: интернет
По това време генералният викарий и епископските викарии губят постовете си, доколкото не са епископи. Източник: интернет