Глагол - сег. вр., 1 л., мн. ч.
Думата е производна от викна
Александър Томов Абе, я рано-рано да викнем едно само Левски, да се пукат душманите както се казва. Източник: интернет
Ние, всеки българин поотделно и държавата България, имаме и правото, и моралният дълг тихо да викнем: "Стига убийства. Източник: интернет
Да оставим същия народ и същите партии, но да викнем чуждестранен съдия, ако може Дитер Паули, че го познаваме. Източник: интернет
Само щажи кога ще дойдеш, че да гледаме сейра и полиция да викнем, да каже кой е крив и кой прав. Източник: интернет
Затова е редно под наше командване да викнем малко французи, дачани и т.н. и съответно ние да пратим тук там наши. Източник: интернет
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Източник: интернет