вилицата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от вилица
Анаграми
Примери
Не езикът, законите, обичаите или принципите разделят или обединяват същества, а идентичният начин, по който държат ножа и вилицата.
Докато побутваше с вилицата си кълбото от солен жълтък и го наблюдаваше как се поклаща, започна да разбира колко сложен и непредсказуем може да бъде животът.
Тогава забелязало, че един от "зъбите" на вилицата липсва.
"когато ножът опре до кокала" - в САЩ т.н. анализатори защо се правят на луди, след като цял свят знае, че ножът и вилицата на американците са в готовност, барабар с всички прибори, които използват не само за Германия?
Тази цел съвпада и със стратегията на Европейската комисия „От фермата до вилицата“.
Тя издава, че майка й "изпипва всичко до най-малкия детайл - салфетката, вилицата, всичко".