Прилагателно име - м.р.
Арабският език има 3 падежа – именителен, винителен и родителен, както и 3 глаголни времена – минало, сегашно и бъдеще. Източник: интернет
В именителен, винителен и звателен падеж, съществителните имена имат афикс -а и -я (след меки съгласни). Източник: интернет
В именителен и винителен падеж единствено число окончанието става -e вместо -o при прилагателни, чиято основа завършва на c, č, ž, š and j („преглас“). Източник: интернет
В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и (само в определени случаи) родителен. Източник: интернет
Други езици използват родствени думи на totus (във винителен падеж totum) за същото значение, например tutto на италиански, tudo на португалски, todo на испански, tot на каталонски, tout на френски и tot на румънски. Източник: интернет
В няколко поддиалекта може да се намери и удвоеното местоимение във винителен падеж (me mi vedi, мене ме виждаш), като на български, но то не се използва често. Източник: интернет
accusative