Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
ви`нтът, ви`нта, +мн. ви`нтове, (два) ви`нта, +м.
#1 Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; бурма.
#2 +Спец. Корабно витло.
+същ. +умал. [[ви`нтче]], +мн. ви`нтчета, +ср. (в 1 знач.).
+прил. [[ви`нтов]], ви`нтова, ви`нтово, +мн. ви`нтови.
Ако ходите в кръг дълго време, ще се завиете в земята като винт. Фред Варгас
Може също така да залепите болт или винт с подходящ размер с "шапка“. Източник: интернет
Авторът сам споменава за друг свой френски патент от 1859 г. за „гребен винт с двойно действие“ (днес противоположно въртящи се съосни гребни винтове). Източник: интернет
В резултат на близък разрив на бомба по левия борд е повреден левия външен винт, след неговото спиране максималната скорост пада до 20 възела Не е потвърдено достоверно „Авенджърите“ на какви именно ескадрили атакуват „Судзуя“. Източник: интернет
Благодарение на механизма „безконечен винт“, ключовете могат да се въртят и да променят напрежението в струните, за да бъде китарата добре настроена. Източник: интернет
В крайна сметка въздушният винт не намира приложение в железниците. Източник: интернет
screw