владетелите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от владетел
Примери
Някои войни се дължат на похотта на владетелите за власт и слава или на отмъщението за заличаване на унижението на някогашно поражение.
Животът на велик човек не е весел танц, а битка и поход, борба с владетелите и цели царства.
Религията се възприема от обикновените хора като истина, от умни - като лъжа, а владетелите - като полезност.
Шутовете се ползвали с изключителни права пред владетелите. Не им гарантирали права само тези, които не се чувствали владетели. (953)
Владетелите са лишени от най-сладкото благо, което обществото доставя на хората: дружбата.
И разбира се, в средновековието не е имало национални държави, а етническата принадлежност на владетелите е нямала връзка с държавите, понеже те постоянно са използвали браковете между семействата си за да сключат междудържавни съюзи.