Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от властолюбие
От всички човешки страсти, след самолюбието, най-силната, най-свирепата - властолюбието. Висарион Белински
Нейното име е "двоен стандарт": този, който ни дели на добри и лоши, свои и чужди, наши и ваши, праведни и грешни, когато мястото на моралните авторитети и техните източници - природа, Бог и човек, се подменят от властолюбието и жаждата за власт. Източник: интернет
Управление, което ни превърна в заложници на властолюбието и личните интереси на хората, които се хранят от общинския бюджет. Източник: интернет
Прочута с красотата и властолюбието си, тя упражнява голямо влияние върху краля. Източник: интернет