Прилагателно име, тип 76
влюбчи`ва, влюбчи`во, +мн. влюбчи`ви, +прил. Който се влюбва лесно. _Влюбчива натура._
+същ. [[влюбчи`вост]], влюбчивостта`, +ж.
Беше много талантлив, ерудиран, умен, красив, влюбчив. Източник: интернет
Образът на Мики в това филмче е на пакостлив, влюбчив немирник. Източник: интернет
Че Филип Аврамов е много влюбчив, разкри и Валери Йорданов. Източник: интернет
amative