внушението
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от внушение
Примери
Рекламата не е точна наука. Тя е внушение. А внушението е изкуство.
От раждането си до смъртта си всички сме роби на внушението.
Внушението е, че Осама бин Ладен е Хитлер, въпреки че изобщо няма държавна власт. Просто е гротескно, ако се замислите сериозно.
Физическата инертност благоприятства умствената пасивност и прави ума по-възприемчив към внушението.
В интервю за Свободна Европа тя коментира, че масовото участие на подобни партии "създава впечатлението и внушението, че подобни тези са силно разпространени".
Едно от изискванията към тях на изпита е било с три-четири изречения да обяснят внушението на думи на Петър Моканина от разказа „По жицата“ на Йордан Йовков.