Глагол, тип 186, несвършен вид, връхлетя-свършен вид
връхли`таш, +несв. и [[връхлетя`]], +св.
#1 Спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо. _Котката връхлетя върху птичката и я грабна._
#2 Влизам с все сила, стремително някъде. _Той отвори вратата и направо връхлетя отгоре ми._
#3 _На какво/на кого._ Натъквам се, попадам ненадейно. _Уж се криех, а изведнъж връхлетях на нея._
#4 Нахвърлям се с викове и ругатни. _Тя връхлиташе срещу него, разярена и раздърпана._
#5 +Кого. Само в трето лице — сполетявам. _Връхлетя ме нещастие._
onrush