Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14а
+мн. връстни`ци, +м. Човек, който е на еднаква възраст с друг човек. _Излязохме връстници._
Пострадалият - 22-годишният Кристиян се среща със свой връстник - Петър. Източник: интернет
Видеоклип, публикуван в социалните мрежи, на който се вижда как непълнолетен бие връстник и го кара да му целува обувките в тоалетната на заведение в Русе, предизвика вълна от недоволство в града. Източник: интернет
Нейният връстник Богорис Георгиев взе три втори места – също на 60 метра и скоковете на дължина и от място. Източник: интернет
Обществена тайна е, че по време на ученията за сертификация въпросните батальони използват на ротационен принцип малкото останала изправна бойна техника, която най-вероятно е връстник на офицерския състав от подполковник нагоре. Източник: интернет
Освен водача в автомобила, който е 26 -годишен мъж от село Горски Сеновец, в автомобила е имало и двама пътници - на 31 г. от с. Арбанаси и негов връстник от Горна Оряховица. Източник: интернет
Или пък 20-ина гаменчета да нападнат и пребият свой връстник? Източник: интернет
coeval