връстник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14а
Значение
+мн. връстни`ци, +м. Човек, който е на еднаква възраст с друг човек. _Излязохме връстници._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Пострадалият - 22-годишният Кристиян се среща със свой връстник - Петър.
Видеоклип, публикуван в социалните мрежи, на който се вижда как непълнолетен бие връстник и го кара да му целува обувките в тоалетната на заведение в Русе, предизвика вълна от недоволство в града.
Нейният връстник Богорис Георгиев взе три втори места – също на 60 метра и скоковете на дължина и от място.
Обществена тайна е, че по време на ученията за сертификация въпросните батальони използват на ротационен принцип малкото останала изправна бойна техника, която най-вероятно е връстник на офицерския състав от подполковник нагоре.
Освен водача в автомобила, който е 26 -годишен мъж от село Горски Сеновец, в автомобила е имало и двама пътници - на 31 г. от с. Арбанаси и негов връстник от Горна Оряховица.
Или пък 20-ина гаменчета да нападнат и пребият свой връстник?
Превод на английски език
coeval