врича
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от вричам се
Примери
Даваш на един неграмотен мутрак трибуна да плещи глупости дето се харесват на матрияла и матрияла му се врича до гроб.
Още като малка казва, че ще стане музикант или доктор, но в крайна сметка никога не облича бялата престилка, а се врича във вечна любов към музиката.
Зигфрид ѝ се врича в любов.