1. вроден - Прилагателно име, тип 76
2. вроден - Глагол - мин.страд.прич. м.р.
Производна на вродя
вроде`на, вроде`но, +мн. вроде`ни, +прил. Който съществува по рождение, а не е придобит след това. _Вроден талант. Вроден дефект. Вродена интелигентност._
Стремежът към щастие е вроден у човека, затова той трябва да бъде основа на морала. Фридрих Енгелс
Тя притежаваше онзи вроден дар на убеждаване, който повечето земни жени притежават, когато резултатът е по-важен от изречените думи. Олга Ларионова
Тя изглежда има вроден талант - да остане сама сред хората. Владимир Тендряков
Но стремежът към свобода е вроден инстинкт, присъщ на всеки човек и всеки народ, тя не може да бъде потискана дълго. Владислав Шпилман
А и невъзможно, защото има и вроден елемент, плод на еволюцията. Източник: интернет
Бащата на Мила е адвокат, лечител и съдия, с тънко чувство за хумор и вроден артистизъм. Източник: интернет
congenital