Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
втръ`сваш, +несв. и [[втръ`сна]], +св.
#1 За ядене, пиене — омръзвам, опротивявам от продължителна употреба. _И най-вкусното ядене накрая втръсва._
#2 Предизвиквам досада, отегчение; дотягам, омръзвам. _Тая работа започва да ми втръсва. Тоя човек ми втръсна. Една и съща музика ми втръсва._
shake