Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. ву`йчовци, +м. Брат на майката по отношение на децата и`.
+прил. [[ву`йчов]], ву`йчова, ву`йчово, +мн. ву`йчови.
* _Вуйчо владика._ — +Разг. Влиятелна личност роднина, на чието покровителство може да се разчита. _Като си нямам вуйчо владика, няма да ме вземат._
А вуйчо ми участва във войната. Източник: интернет
Баща му се казвал Сергий, а вуйчо му бил женен за сестрата на византийската императрица Теодора. Източник: интернет
А за вуйчо владика да си чувал? Източник: интернет
"Вина“ е Филип (в ролята е Владимир Зомбори), който се завръща от Америка, за да продаде винарната на починалия си вуйчо. Източник: интернет
"Един пролетен ден вуйчо й повел племенницата си за красивия балкански град Берковица на сгледа. Източник: интернет
В деня на изчезването си момичето е гостувало с майка си на своя вуйчо в село Сумер. Източник: интернет
uncle