Прилагателно име, тип 76
вя`търничава, вя`търничаво, +мн. вя`търничави, +прил. Лекомислен, несериозен, непостоянен. _Вятърничаво момиче. Много е вятърничава._
Но четиримата братя и сестрата не са представени равностойно, централен образ в романа е Зимон Танер, симпатичен, но „вятърничав“ двадесетгодишен младеж. Източник: интернет
Успехите на Клъф успяват да променят мнението на медиите, които в началото на треньорската му кариера го наричат „арогантен“, „груб“, „противоречив“, „вятърничав“ и „надут“, докато накрая се спират на „най-добрия в професията“. Източник: интернет
Не сте някакъв вятърничав или глупав, човек. Източник: интернет
Така че да плащаме на някой местен вятърничав инженер е наш граждански дълг! Източник: интернет
flighty