Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от йезуитски
А „Съюзът на мъдростта“ се превръща в таен орден, който вече трудно може да прикрива йезуитските си следи. Източник: интернет
Повечето стени с кули, заобикалящи йезуитските и доминикански манастири, са унищожени. Източник: интернет
За успеха ѝ помага традицията на йезуитските аптекари да споделят помежду си информацията за всички нови лекарски тайнства и лекарствени рецепти. Източник: интернет
Явно и великият Джимо има известни проблеми с обръщението, щото веднъж е "пер Клодиус" - демек, отец по французки, пък след това - "йезуитските падрета", което ше да испанско. Източник: интернет
От друга страна йезуитските мисионери споменават, че не са срещали дотогава по-кръвожадни хора. Източник: интернет
По размери сградата е сравнима с йезуитските църкви „Св. Източник: интернет