Съществително име - ед. ч.
+мн. юла`ри, (два) юла`ра, +м.
#1 Оглавник. _Слагам юлара._
#2 Повод на оглавника.
* _Водя за юлара._ — +Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го.
* _Надявам/надяна юлара (на някого)._ — +Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим.
Селото е създадено още в началото на османската власт от трима братя Добри юлар, които са били овчари и са имали много каракачански кучета. Източник: интернет
saddler