Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. юмру`ци, (два) юмру`ка, +м.
#1 Човешка длан със стиснати към нея пръсти. _Стискам ръцете си в юмруци. Удрям с юмрук._
#2 +Прен. Насилие, терор. _Тези хора май искат юмрука, само така ще се усмирят._
+прил. [[юмру`чен]], юмру`чна, юмру`чно, +мн. юмру`чни. Юмручна схватка.
+същ. +умал. [[юмру`че]], +мн. юмру`чета, +ср.
* _(Ръководя) с твърд юмрук._ — Ръководя строго, твърдо.
Подаваш ли ръка на приятел, недей да я свиваш в юмрук. Диоген
Любовта е като живака – можеш да я задържиш в отворена длан, но не и в юмрук. Дороти Паркър
Скритата ръка на пазара никога няма да работи без скрит юмрук. Томас Фрийдман
Научих, че за да постигна това, което исках, беше по-смислено да преговарям, отколкото да защитавам автономията на работата си, като ударих юмрук по масата. Том Мейн
В съединените ни ръце все още има някакъв знак на надежда, в стиснатия юмрук няма нито един. Виктор Юго
По шило с юмрук не се удря. Грузинска поговорка
fist