Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
зъбъ`т, зъба`, +мн. зъ`би, (два) зъ`ба, +м.
#1 Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се отхапва и сдъвква храната. _Отхапа ябълката със зъби._
#2 Всеки елемент от редицата остри части на трион, гребен и под.; зъбец.
#3 Всеки издаден напред остър елемент.
* _Имам зъб (на някого)._ — Искам да отмъстя.
* _Въоръжен до зъби._ — Много въоръжен.
* _Точа си зъбите (за нещо)._ — Очаквам, настройвам се да ям или да получа нещо обичано или желано.
Времето, чийто зъб откъсва всичко останало, е безсилно срещу истината. Томас Хъксли
Партенонът без мрамори е като усмивка с липсващ зъб. Нийл Кинък
Гледката към изгорялата сграда впечатляваше - зеещи руини сред къщите, като гнил зъб сред здрави. Трейси Шевалие
Око за око, зъб за зъб. Българска поговорка
А-а-а, не че нещо ама за Германия зъб не съм обелил. Източник: интернет
В един от каналите на седмия долен зъб имало отчупен връх на инструмент. Източник: интернет
tooth