Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. заблу`ди, +ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. _Добрите му маниери били заблуда._
* _В заблуда съм._ — Имам погрешна представа за нещо или за някого.
Всяка заблуда е пагубна, но когато страстта е смесена с нея, тя е двойно пагубна. Плутарх
Специалистът е този, който никога не прави малки грешки, докато се движи към голямата заблуда. Маршал Маклуън
Съществува една популярна заблуда за човека като нещо средно между животното и ангела. Всъщност човекът е преход между животното и Бога. Норман Мейлър
Най-голямата пречка за удоволствието не е болката; това е заблуда. Стивън Грийнблат
Експерт е човек, който избягва малките грешки, докато помита към голямата заблуда. Стивън Уайнбърг
По-добра жестока истина, отколкото удобна заблуда. Едуард Аби
fallacy