Глагол, тип 186, несвършен вид, забутам-свършен вид
забу`тваш, +несв. и __забу`там 1__, +св.; +Кого, какво. Започвам да бутам. _Тя забута детето към вратата._
__забутвам се/забутам се.__ — Само +мн. Започваме да се бутаме един друг.
----
забу`тваш, +несв. и __забу`там 2__, +св.
#1 _Какво_. Слагам между други неща така, че не може да се намери. _Къде си ми забутала молива?_
#2 +Кого. Завеждам някого в отдалечено, затънтено място. _Забута семейството си по балканите._
__забутвам се/забутам се. 1.__ — За предмет — изгубва се между други неща така, че трудно се открива. _Писмото се беше забутало между книгите._
#2 Отивам в отдалечено и затънтено място. _Забутахме се в това балканско село._
#3 Изгубвам се, не мога да се ориентирам някъде. _Забутахме се из гората, не можем да намерим пътя._
push