Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. зага`дки, +ж.
#1 Нещо неясно, неразкрито, необяснено или необяснимо. _Нейното появяване в града беше за мене загадка. Загадките на вселената._
#2 Само +мн. Намеци, недомлъвки. _Говоря със загадки._
За племенния човек пространството беше неконтролируемата загадка. За технологичния човек е времето, което заема същата роля. Маршал Маклуън
Човекът - това е живо противоречие и в това си качество - жива загадка. Сергей Булгаков
Човекът е загадка, и в основата на човечността винаги лежи преклонението пред тази загадка. Томас Ман
Прекомерната краткост на речта я превръща в загадка. Блез Паскал
Решената загадка става баналност. Джоузеф Конрад
Защо жените трябва да се интересуват от това, което казват хората, това е загадка за мен, покрита в мрак. Алис Уокър
enigma