Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед.
#1 Тъмен цвят на кожата, получен при излагането и` на слънце. _Върна се от море с хубав, златист загар._
#2 Следа, остатък от загаряне на нещо. _По тенджерата има дебел загар._
Автентичният турски бюрек се пече на 180 градуса, докато придобие приятен загар. Източник: интернет
Абе тя Ружа е със загар, да не е шведка? Източник: интернет
Проф. Пимпирев се появява със слънчевия загар на човек, който не се застоява прекалено дълго в академичните аудитории. Източник: интернет
А след големия бум (в началото на ХХ век) на морските почивки и манията за получаване на загар тези проблеми се задълбочават. Източник: интернет
Ако солариумът и шоколадовият загар са моден каприз, трябва ли бялата кожа да дойде на мода, за да намалеят проблемите? Източник: интернет
Печете, докато не хванат златист загар. Източник: интернет
tan