Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Обикн. _водя/отивам/изпращам на заколение_ — като че ли на смърт, гибел, на тежки страдания. _Водят народа на заколение. Вървя, като че ли отивам на заколение._
Да бяха гледали, кога краварите зарязаха кюрдите на заколение в Сирия. Източник: интернет
Но в никакъв случай мобилизираните не трябва да бъдат хвърляни на заколение заради гръмки героични доклади. Източник: интернет
Надянали хомоти, шлемове, скафандри, реват, врачуват, плачат, крият се, доброволно се отказват от фундаментални свободи и права, гледат като добитък на заколение. Източник: интернет
Добре, извадете от сметката колко неваксинирани малоумника са предпочели сами да отидат на заколение и тогава правете сметка за починалите в България. Източник: интернет
Но да му покажа и на него, че не го викам на заколение на "Герена", а че наистина има светлинка в тунела". Източник: интернет
По-рано Стамболов е съсечен като животно на заколение от руски мекерета. Източник: интернет
slaughter