Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. зако`ни, (два) закона, +м.
#1 Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна. _Спазвам законите. Издавам закони._
#2 Сборник с нормативни актове.
#3 Писани или неписани норми и правила на поведение и живот в група или общност. _Християнски закон. Семейни закони. Селски закони._
#4 Връзка и зависимост между явленията в обективната действителност. _Природни закони. Закони на физиката. Обществени закони. Закон за земното привличане._
* _Извън закона._ — Без граждански и политически права.
* _Закон Божи._ — Правила на християнската религия, изучавани като учебен предмет.
* _Драконови закони._ — Сурови закони.
Втори закон на Кларк: Единственият начин да открием границите на възможното е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното. Артър Кларк
Законът е ред, а добрият закон е добър ред. Аристотел
Любовта не се нуждае от Закон. Любовта е Закон над законите. Това е новият закон или Новият Христов Завет. Николай Велимирович
Законът е суров, но е закон. Латинска поговорка
Право има, закон няма. Арменска поговорка
Адет не е закон, ама закон става. Българска поговорка
law