законник
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. зако`нници, (два) зако`нника, +м. Сборник със закони.
Синоними
Производни думи
Примери
Башмаков става мирови съдия в Прибалтика и разработва законодателство в редакционната комисия, подготвяща новия общоимперски граждански законник.
Даниел Панов получи албум на екотематика и административен законник, копие на първото румънско ръководство за общинско управление.
По смисъла на този законник старата Nordvegr (Норвегия) се преобразува в Norges konges rike (Кралство Норвегия), в което кралят е не само държавен глава и владетел, но преди всичко е единен законодател и висш съдник.
Има множество научни и научно-популярни публикации в специализирани правни издания като „Административно правосъдие“, „Седмичен законник“, „Право и икономика“, „Общество и право“.
Макар че темите, които се разглеждат във Второзаконие са различни, предназначението на тази книга е поучително, като в нея има и насърчения, призиви и предупреждения, което не е обичайно за законник.
На 15 август 1866 г. поп Константин свиква всички селски свещеници и първенци на църковен събор във Варна, на който приемат „Привременен законник“, уреждащ църковните работи е той единодушно е избран за „църковен глава“.
Превод на английски език
lawman