Съществително име - ед. ч.
+мн. заку`пчици, +м. Лице, което по длъжност закупува стоки, материали и др. за учреждение или предприятие. _Работи като закупчик._
Баш майсторът има свинеферма, в която работят четирима гледачи – бившият закупчик Рафаело, укриващ се от властите, алкохолизираният поет Цанко и красивата циганка Роза с мъжа си. Източник: интернет
През 1923 г. започва търговия с тютюн, като закупчик към холандското дружество „Холтаб“ със седалище в Пловдив. Източник: интернет
purchaser