Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от залюлея
Лесно е да бъдат очертани неговите същности - на поет, който обича пръстта, който е влюбен в тревата, който може да се залюлее и огледа в капка роса, който може да нахрани конче, да жали за гнездо на птица. Източник: интернет
След време на същото място порастват тръстики и от този ден нататък, когато ги залюлее вятърът, съобщават наоколо: „Цар Мидас има магарешки уши!" Източник: интернет
swing